Причини наложили промяната

1. Причини наложили промяната

Трансформацията на Войските на Министерството на транспорта би трябвало да се разглежда в светлината на новите реалности в света и в Република България след промените настъпили през 1989 година.

Ориентацията на страната ни към Европейския съюз и НАТО коренно промени военната стратегия и доктрина. Според военните планове на Варшавския договор на България се отрежда да прикрива южния фланг на съюза, тъй като се смята, че страната не притежава необходимия ресурс за да сдържа въоръжените сили на Турция и Гърция. Тя трябва да осигури придвижването на Одески военен окръг (около 380 000 души) до границите на тези страни. При това по-голямата част от осигурителните бази се намират на румънска територия.

Една от основните задачи на Войските на Министерството на транспорта е да осигури техническото прикритие на транспортните коридори за съюзническите войски, като своевременно възстановява нанесените щети на съществуващата инфраструктура и изграждат нова.

Друга опасност която се предвижда във военните планове е възможността от ядрен удар по ключови обекти. Това означава големи разрушения, което от своя страна налага съществуването и поддържането в бойна готовност на голям контингент от военнослужещи способни да реагират с максимална бързина и професионализъм. Това е и причина за и съхраняването на склад на значителен запас от машини и съоръжения които да заменят поразените.

В условията на днешния ден най-голямата заплаха за сигурността на страната не са въоръжените сили на съседните страни, а тероризмът, който се признава като заплаха за демокрацията по целия свят, в това число - локалните и етническите конфликти.

Тава налага цялостно преразглеждане на стратегията за водене на военни действия, а следователно и поддържащите дейности като прикритието на комуникациите. Смята се, че при такъв тип конфликт пораженията ще са ограничени и ще носят локален характер.

Както показа опитът на руските войски по време на чеченската криза, поради своята специфична същност железопътните съоръжения и мостове са лесна мишена. Със сравнително примитивни средства могат да бъдат нанесени значителни щети и човешки жертви. Разрушаването на жп участък или мост могат да блокират със седмици транспорта по дадено направление, а с това и да разстроят разгръщането на войските и икономиката на региона.

Основният проблем, който възниква в такива случаи, обаче е снабдяването на населението с хранителни продукти. Докато войските все пак са с ограничена численост и нуждите им могат да се задоволяват чрез въздушния транспорт. За населението тази възможност е неприложима.

Още в началото на 90-те години отделни народни представители и политици критикуват Войските на Министерството на транспорта, че са се превърнали в малцинствени трудови лагери т.е., че малцинствените групи от които предимно са наборниците от ВМТ и Строителни войски, са принуждавани насилствено да полагат труд, което е нарушение на техните човешки права.

Най-съществени обаче са чисто икономическите причини. Основанията, наложили създаването на Войските на Министерството на транспорта 20 години по-рано вече не съществуват. Железниците и пътното строителство не са приоритет на държавата, най-вече поради постоянно ограничаващия се обем от превози по националната автомобилна и жп мрежа.

Не бива да се забравя и конкуренцията от страна на разрастващия се частен сектор в областта на предприемачеството. По-добрата организация, максимално ограничената бюрократична структура, гъвкавостта при вземане на решенията, не на последно място и лобизмът, правят частните организации с аналогични функции много по-конкурентни.

В следствие на спада на натоварването, намалява и нуждата от ремонти на железния път, от тук значително се понижават приходите на БДЖ. При тези обстоятелства Войските на Министерството на транспорта, поради специфичния характер на механизацията, не могат осигурят ефективно натоварване на техниката и личния състав.

2. Етапи на промяната

Плановете за промени във ВМТ започват още през в началото на 90-те години.

Тогава, поради неизвестността на насоките на военната реформа е допусната и една от първите грешки при преструктурирането. Извършено е съкращение на голям брой сержанти (над 2800 души), вместо наборници. Тези съкращения в последствие затрудняват плановете за бързо преминаване от наборна към професионална военна служба.

“Още през 1995 година Командването на Войските на Министерството на транспорта предлага план за оптимизиране на структурата. Разработени са щатове за структурата, свързана с поддържане на бойната готовност и изпълнение на задачите, свързани с националната сигурност. За да се оптимизира структурата за изпълнение на строителната програма, на командването на Транспортни войски трябва да се даде правото да сформира производствен щат.²⁰ В Министерство на отбраната са внесени два варианта, но те така и не стигат до правителството.

Междувременно е приет Законът за отбраната и въоръжените сили, който влиза в сила в края на февруари 1996 година. Там е предвидено въпросите за Войските на Министерството на транспорта да се решават със закон.

Въпреки всичко съществени промени не са предприети до втората половина на 1997 г., главно поради социалните и икономическите функции който Войските изпълняват.

Преобразуването на Войските на Министерството на транспорта протича на три етапа:

Първи етап – от септември 1997 година до декември 1998 година

Втори етап – от януари 1999 година до декември 2000 година

Трети етап – от януари 2000 година до декември 2001 година²¹