Социални проблеми

1. Социални проблеми

В основата на успеха на всяка организация стоят способностите на персонала. В този смисъл познаването социалните проблеми е определящо за достигането на желаните резултати.

При трансформацията на Войските на Министерството на транспорта настъпват някои съществени социални промени.

Още със създаването си Войските на Министерството на транспорта се оформят като място където отбиват военната си служба младежи определяни като “непълноценни” за служба в редовете на Българската армия. Това определение макар и неофициално се поддържа от държавата.

Тази политика неправилно се сочи, като етнически нетолерантна и се използва като един от доводите за закриването на Войските. Избраният подход е чисто прагматичен. Подборът се извършва не толкова по етнически, колкото по образователен ценз. В този род войски се разпределят младежи с ниско образователно ниво или изобщо без такова, с ниска мотивация, т.е. нежелан контингент за всяка една армия. Съгласно установения конституционен ред, обаче те имат не само задължението, но и правото да отбият военната си служба.

Присъствието на такъв контингент в Българската армия би понижило в значителна степен нейната боеспособност, тъй като в условията на съвременната война се борави с високотехнологична техника, която изисква високо ниво на образование, а перфектната дисциплина е ключ за всеки военен успех.

Отчитайки също така условията на противопоставяне между НАТО и Варшавския договор, където Република Турция се определя като основен противник, младежите от турското малцинство, не могат да се смятат за достатъчно “надеждни”, а е възможно и присъствието им в бойните части да породи конфликт между самите военнослужещи. Същото се отнася и за младежи с религиозна ориентация, която не им позволява носенето на оръжие.

Както бе подчертано по-горе основната част от войниците е без каквато и да било квалификация.

В Армията тези младежи биха могли да получат някакво образование, но не и гражданска квалификация която да им позволи да се реализират след уволнението си. Това автоматично им отсъжда място на аутсайдери в обществото. Липсата на професия прави много вероятно попадането им в престъпни групировки.

Този контингент наборници позволява безпрепятственото окомплектоване на Войските на Министерството на транспорта след представяне ежегодно на план заявка, без това да влияе на окомплектоването на Въоръжените сили.

Проведеният от 2 до 4 юли 2001 година Национален семинар по проблемите на етническата интеграция във Въоръжените сили показва, че командирите и началниците в Българската армия нямат достатъчно практически опит и необходимата подготовка успешно да работят с посочените по-горе категории военнослужещи. Решаването на този сериозен проблем в Българската армия изисква време и допълнителни управленски решения.

Още по-сложен е въпросът с офицерите и сержантите. В по-голямата си част, те са високообразовани и квалифицирани специалисти, в една специфична област.

Принудителното им отстраняване, води до редица социални проблеми, както в личен така и в обществен план.

При тези, които са натрупали стаж са пенсия, проблемите не са толкова остри, и са главно от психологическо естество. Тези хора са отдали на Войските на Министерството на транспорта целия си съзнателен живот. В създалото се положение те са принудени да наблюдават безучастно как това което са градили години наред се руши. Не по-малък е шокът от рязката загуба на определен социален статус.

За съжаление това не е само проблем на Войските на Министерството на транспорта, но и на Българската армия.

По-тежко е положението на тези военнослужещи, които им остават няколко години за пенсия или току що са напуснали военното училище.

Първите трудно могат да намерят реализация, поради своята възраст. Вторите поради липсата на практически опит, и образованието – тясно специализирано в една област, която също е икономически нерентабилна.

Най-голяма перспектива имат специалистите в областта на строителството.

Част от офицерите и сержантите получават възможност да се преквалифицират и да започнат служба в редовете на Българската армия. По-голямата част от възползвалите се от тази възможност са прехвърлени в новосъздадените транспортни полкове дислоцирани във Варна и София.

Донякъде положението се облекчава от факта, че по-голямата част от длъжностите в ДП "Транспортно и строително възстановяване" се заемат от офицери и сержанти преминали от военна на цивилна служба. За тях както и за самото предприятие това представлява огромно предимство, тъй като тези хора са високо мотивирани специалисти.

Друг проблем, който обаче не е от такова значение е загубата на редица социални придобивки, като допълнително възнаграждение за военен чин, преференциалните цени при почивки в базите за отдих, безплатното лечение и други.

Освобождаването на голямо количество цивилни служители на Войските на Министерството на транспорта, създава голям социален проблем за регионите в където са били базирани поделенията. В по голямата си част това са райони с висока степен на безработица.

Обобщавайки обаче може да се заключи, че социалните проблеми във връзка със съкращаването на голям брой военнослужещи и волнонаемни във Войските на Министерството на транспорта, не е толкова дълбок както този в Българската армия, тъй като тези служители притежават необходимата квалификация за работа в националното стопанство.

Особено спорен е въпросът дали войската трябва да изпълнява и социални функции. Според някои автори Армията не е социално заведение и данъкоплатецът не е длъжен да отделя допълнително средства за функции, които не а присъщи на армията.

Световният и българският исторически и съвременен опит доказват несъстоятелността на такова твърдение.

През всички времена, армията е давала възможност на хора, които поради финансови или други независещи от тях причини не могат да се реализират в цивилното общество.

Именно армията осигурява издръжката и обучението младежи имащи потенциала и желанието да се развиват.

Не бива да се забравя и че според съвременните тенденции във военната и политическата мисъл националната сигурност, това е не само военната такава. Това е един сложен комплекс от параметри, в които са включени и нивото на образование, криминалното престъпност и най-вече социалния статус на гражданите на една страна.