Военни проблеми

3. Военни проблеми

Ликвидирането на цял род войски, съществуващи в продължение на 113 години, не може да не окаже влияние върху боеспособност на Въоръжените сили.

Наистина, след промените настъпили в света след 1989 година и ориентацията на България към НАТО се променха и задачите стоящи пред Българската армия и Въоръжените сили.

След като съседните на страната ни Турция и Гърция не се възприемат като заплаха (в близко бъдеще), а дори напротив като желан съюзник и партньор в рамките на НАТО, не е логично и още по-важно целесъобразно поддържането на предишния числен състав на Въоръжените сили. Това е съпроводено с разходи които са неоправдани, и държавата ни трудно може да си позволи.

Новият световен ред, показва че военните конфликти носят локален характер. Заплахите идват от терористични организации и сблъсъци на етническа основа. Макар че носят изключително жесток характер, разрушенията при такъв род конфликти имат ограничен характер.

Опитът на руските железопътни войски по време на чеченската криза показва няколко типа разрушения, нанасяни на комуникациите от страна на терористите.

Най-често се практикува минирането на автомобилния и железния път, предварителното унищожаване на съоръжения по инфраструктурата – мостове, релсов път, предпазни насипи и други. Практикува се и нападение на железопътни композиции по време на движение.

Поради своята специфика, железният път може да бъде разрушен със сравнително примитивни средства. Блокирането на един участък или мост може да доведе до блокирането на цяло направление, като по този начин се наруши снабдяването на войските или икономиката на даден регион.

Основният проблем, който възниква в такива случаи, обаче е снабдяването на населението с хранителни продукти. Докато войските все пак са с ограничена численост и нуждите им могат да се задоволяват чрез въздушния транспорт, за населението тази възможност е неприложима.

Поради своята специфика Войските на Министерството на транспорта са разполагали с голям брой сержантски състав. Отчитайки стремежа за преминаване на Българската армия на професионална основа е имало възможност чрез поетапно намаляване на наборните военнослужещи и чрез запазване на сержантския състав да се премине безпроблемно към такъв вид служба.

Създалото се положение, все още не представлява необратим процес застрашаващ националната сигурност, тъй като по-голямата част от работещите в ДП "Транспортно и строително възстановяване" са бивши военнослужещи, които могат да действат адекватно в критични ситуации. Все още са в изправност, голяма част от военновременните съоръжения. Служителите на БДЖ и други организации също не са загубили навиците придобити при организирани в миналото учения.

Ако не настъпят промени процесът ще стане необратим след около 10 години, когато опитните специалисти ще са излезли в пенсия останалите или ще са загубили придобитите някога навици и знания, или никога няма да са ги притежавали.

Макар че ДП "Транспортно и строително възстановяване" има поставени военновременни задачи, не е ясно как ще се изпълняват те на практика. Досега не са провеждани специализирани учения или тренировки, а и не се и планират такива в обозримо бъдеще.

В заключение трябва да се обобщи, че девоенизирането на Войските на Министерството на транспорта е било не само неизбежно, но и абсолютно целесъобразно и задължително от гледна точка на днешния ден.

Както историята неведнъж е показала, често настъпват помени във политическата и военната обстановка. Ако при една такава промяна се наложи възстановяването на Войските на Министерството на транспорта или сродно на тях подразделение това ще отнеме неоправдано много време и средства.

4. Алтернативи за решаване на възникналите проблеми

При създалите се условия са възможни няколко варианта за действие:

4.1 Първа алтернатива – “Запазване на статуквото”

Както бе споменато по-горе, ДП "Транспортно и строително възстановяване" трябва да продължи съществуването си под една или друга форма, като невоенна организация.

За тази цел трябва да се предприемат следните мерки:

усъвършенстване на управленската и материална структура

Първостепенно условие за оцеляването на ДП "Транспортно и строително възстановяване" е качествената и количествена промяна структура.

За оптимизиране на разходите е необходимо да се изработят щатове, които да съответстват във всеки един момент на натовареността с обекти и задачи.

Необходимо е да съществуват 2 категории персонал – постоянно и временно зает. Постоянно заетият персонал ще включва висшата администрация и висококвалифицираните работници. Останалата част ще се наема целево според обема на работата, за изпълнението на конкретни проекти. Когато тези проекти бъдат приключени, временният персонал или ще се преназначава за изпълнение на нови задачи (ако има такива) или ще се освобождава.

Този подход ще позволи да се реализират значителни икономии от фонд работна заплата. Поддържането на значителен брой незаети работници и служители поражда значителни материални и икономически проблеми. Въпреки че не работят, предприятието изплаща не само работни заплати, но и пенсионни, здравни и други видове осигуровки. Самите служители от своя страна са възпрепятствани да търсят допълнителна заетост, поради договорните си отношения с предприятието.

С цел да се ликвидира проблемът с излишното имущество, след преразглеждане на плана за техническо прикритие и освобождаване на свръх запасите от строително-възстановителни материали, конструкции и средства за механизация на възстановителните работи, незабавно трябва да се премине към освобождаването на ненужните количества и разпродажбата им. По този начин, ще бъдат извлечени едновременно две ползи: първо държавата и предприятието ще се освободят от излишните разходи по съхраняването; второ - ще се реализират допълнителни приходи.

Желателно е получените средства да се използват за подмяна на оставащите запаси, ако има такава необходимост.

- Държавна подкрепа - задачи по държавния военновременен план, управлението на кризи и териториалната отбрана

Като собственик на предприятието държавата е длъжна да осигури работни обекти, печалбата от които да гарантира минималното оцеляване на предприятието. Това обаче е “нож с две остриета” – от една страна предприятието си осигурява допълнителни обеми на работа, от друга обаче се нарушават пазарните принципи, а и се налага излишно поддържане на персонал, техника и запаси, което влошава икономическите показатели.

Държавната подкрепа е регламентирана в Закона за преобразуване на строителните войски, Войските на Министерството на транспорта и Войските на Комитета по пощи и далекосъобщения в държавни предприятия - чл.4 и чл.7 според който на предприятието се възлагат задачи по поддържане на готовност и изпълнение на военновременния план, управлението на кризи и териториалната отбрана, а финансирането на тези дейности се извършва от държавния бюджет.

Тук обаче възниква и един друг проблем. След приватизацията на Българските държавни железници които се явяват основен работодател на предприятието, държавата няма да има каквото и да било правно основание да задължи новите собственици да сключват договори с ДП "Транспортно и строително възстановяване".

- Разширяване на дейността

Възможност за подържане на дейността в областта на железопътното строителство е включването в проекти по оздравителния план на БДЖ.

Поради влошеното икономическо състояние на Българските държавни железници, ТСВ не може да разчита на осигуряване на работа в предишните обеми. Това налага разширяване на дейността на предприятието в областта на специализираното строителство – инфраструктура на пристанища, мини, големи предприятия и други, жилищно и пътно строителство.

ДП "Транспортно и строително възстановяване" притежава уникална техника и висококвалифициран персонал не само в рамките на България, но и на Балканския полуостров. В качеството си на невоенна организация предприятието има възможност да кандидатства по международни проекти както в страната така и в чужбина.

Запазването на ДП "Транспортно и строително възстановяване" в този вид носи следните негативни последици:

Известно е, че държавната собственост в България се управлява неефективно, следователно не може да се разчита, че горепосочените мерки ще бъдат реализирани в ефективни срокове и обеми.

Липса на гъвкавост, раздути щатове, остарели методи на управление ще се отразят на печалбите на предприятието. Това превръща ДП "Транспортно и строително възстановяване" в една слабо конкурентна организация със затихващи функции.